Из мъглите до Мазалат



Отдавна се канех да посетя хижа „Мазалат“. Бях я виждала на много красиви снимки, харесах и името й. За отправна точка на моето пътешествие избрах хижа „Партизанска песен“, която се намира в местността Узана, на 25 км от Габрово. 


Много комфортна и приятна хижа в сърцето на планината на 1210 надморска височина. Тръгнах рано, за да избегна очакваните следобедни дъждове. Следвам червената маркировка. В началото гората е доста изсечена и по пътя има паднали дървета, кално и влажно е. Пътеката качва полека докато ме извежда на било, от което се открива гледка към Шипка и Бузлуджа. После пак навлизам в гората и след около един час се озовавам пред стръмна поляна, в подножието на която има чешма. 


Това е единственото място с вода по пътя. Местността се казва Корита, а надморската височина е 1492 м. Оттук по малка пътечка сред поляната се отбивам от широкия път, който слиза надолу. Маркировката е добра и на практика няма как да се обърка пътеката. Не след дълго отново навлизам в гора. Птиците жизнерадостно пеят, а леката мъгла ме кара да спирам често и да снимам. 


На места слънцето се опитваше да прободе мъглата с дългите си лъчи.


След като излязох от този вълшебен свят, видях табелите на Национален парк „Централен Балкан“. 


Мъглата се сгъстяваше и оттук нататък не се виждаше нищо. Следвах зимната маркировка и не след дълго пред мен се появиха силуетите на хижа „Мазалат“. Скоро заваля силно. Даже прехвърли малка градушка. Спряха тока в хижата. Нямаше обхват и интернет. Беше време за разговори…



Хижата е построена в далечната 1935 г. за една година от инициативен комитет. Строежът се извършва при трудни условия – до обекта има само кози пътеки, по които са се пренасяли строителните материали на ръце и с катъри. Днес я стопанисват млади хора – топло, чисто и приятно е. Долу е столовата, горе са общите спални помещения. Надвечер се извалява и небето се поизчиства. Излизам да се разтъпча и да поснимам. 


Погледът ми се рее на 360 градуса. 


Предбалкана е потънал в облаци, а язовир Копринка сребрее в далечината. 


Хора опъват палатка, после пускат музика и се започват плавни танци. Решавам, че са модни вегани, но докато си бера боровинки, огнището им запушва, а след това замирисва вкусно… Излъгала съм се.
През нощта заваля отново, а утрото беше призрачно. Ниски облаци тичаха през поляната пред хижата и прегръщаха плътно върховете наоколо. 


Излезе вятър и стана студено. Наместих раницата, подготвих дъждобрана и поех обратно.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Мостово до Кръстова гора

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

До Караджов камък

Родопска приказка в Осиково

Баташки Снежник (2082 м)

Червената стена (1501 м)

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад