Перистера – крепостта на гълъба

След дългата зима най-после слънцето се усмихна. Избирам бързо посоката, а обектите отдавна бях набелязала. Само след час пристигам в Пещера и търся указателната табела за крепостта Перистера. И тя е в самото начало на града, след отбивката за манастира „Св. Спас“. Спирам на пустия паркинг, взимам билетче за вход и се отправям по каменните стъпала нагоре към крепостта. Зелено и цветно е. Люляците са нацъфтели и те канят с аромата си да отдъхнеш в някоя от красивите дървени беседки и да се полюбуваш на града от високо.

Но сърце не трае и предпочитам да вляза в крепостта.

Предполага се, че е възникнала в началото на IV век от новата ера върху древно тракийско светилище. Издигната на хълма Света Петка, тя е уникална с това, че две от 6-те й кули са били църкви. Така освен основното си предназначение те са осигурявали и духовната защита на крепостта.

В най-високата част от хълма са струпани камъни, един от които е оприличен на гълъб. Има и легенда за произхода на името и тя разказва как през 313 г. когато във Византия било разпространено християнството, местните хора трябвало да решат на кой от хълмовете да изградят своята църква. И докато се чудели, от хълма Света Петка литнало в небето ято гълъби...

Една от кулите е превърната в музей. На първия етаж са изложени експонати от разкопките, а на втория може да пробвате стрелба с лък, да размахате меч или да се дегизирате като воин.

Следващият обект в района, който съм набелязала е пещерата Снежанка. Не са ми страст пещерите, но като един от 100-те национални туристически обекта ми е срамно че още не бях я посетила. На няколко завоя след Пещера в посока гр. Батак в ляво от пътя отбивам и разбирам, че свлачище е затворило пътя за пещерата.

Има маркирана туристическа пътека, която върви край реката, а после се отбива по десния хребет на долината и следва изкачване. Скоро пътеката ме изведе на пътя и след 2.5 км се озовавам на паркинга от който тръгва еко пътеката до пещерата. Тя е с дължина 830 м и се изкачва за около 25 минути, като по пътя за настроение са сложени указателни надписи от рода на „още малко“, „вижда се“ и по-бавно“.

Входът за пещерата е 5 лв. за възрастни, а групите тръгват на всеки час. Аз успях да се пласирам в 15.15 ч. Докато чаках да вляза си взех кафе от автомат и си ударих печат в туристическата карта. Разходката в пещерата продължава около 30 минути. Тя била открита случайно през зимата на 1961 г. и е наречена така заради белотата си.

Тя не е била обитавана в миналото, няма стенописи или заровени предмети. В средата на пещерата има кръгли огнища, които свидетелстват, че е била временно убежище. Дълга е само 145 м, но е изключително богата на пещерни образувания. Най-дългият сталактит е 1,27 м, а най-красива е Вълшебната зала където една от фигурите е оприличена на Снежанка от приказките, която среща своя годеник, а под нея два сталагмита наподобяват на джуджета, които гледат към нея в очакване.

Поемам обратно надолу като не пропускам да се отбия от пътя при първата беседката за да погледна панорамата към околните върхове. Отбивката е само няколко крачки, а гледката си заслужава.

В района има още много пещери, а една от тях се нарича Юбилейна, но не е отворена за посещения. Тя също била много красива и дълга 814 м, като в миналото са правени опити за нейното облагородяване. Съдейки по множеството табели за проекти в района, скоро може да дойде и нейният ред.