Шамбала
Тази „тайнствена“ земя се намира след град Сопот, в дясно, до лифтената станция. Там „свръх хора“ слизат от планината с криле, колела и други летящи устройства. Аз не съм „свръх“ и попаднах тук съвсем случайно. Идвала съм и преди, но винаги съм бързала да хвана лифта за високото. Този път от планината идеха тъмни облаци и останах долу да се поразтъпча. И заключих за себе си, че прекрасни места има и в ниското.
Минах край самотната Дядо Стоянова воденица, увековечена от Вазов в романа „Под игото“. Навремето тук по реката имало много такива.
Отбих се и в сопотския манастир „Св. Спас“. Тук се пазят дрехите, с които е ръкоположен Васил Левски за дякон. В момента е действащ девически манастир.
След това продължих по река Манастирска, която лудуваше в тясното си легло, образувайки множество водоскоци и водопади.
Следвах известно време пътеката за хижа „Добрила“, като често поглеждах небето. За щастие се върнах обратно точно когато започна да вали.
И пак слънцето блесна, за да позлати чудния майски следобед, в който нечия приказка тъкмо беше започнала. И пак „свръх хората“ се зареяха в небето през премрежения ми поглед.
На връщане облаците над полята с цъфнала рапица ме накараха да спра за последно преди да навляза в прашния град.
Случайно видях датата и се сетих, че около тази дата в този район е почти сигурно, че ще вали. Много рядко не е валяло, но не се сещам за такъв случай. В близките села там по това време има обичай да се ходи през нощта за букови клонки като на сутринта се окачат по вратите. Веселби от вечер до сутрин. Преди правихме и купен (не съм сигурен дали беше тази дата), но тъй като почти не останаха млади хора и малко позамря тази традиция
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара. Не знаех за традицията. Случайно разказвам за мястото на тази дата. Била съм там през уикенда преди Гергьовден. Сигурно пак е бил дъждовен...
ОтговорИзтриване