Да поскитаме заедно

За пореден път се убедих колко необятна планина са Родопите. Толкова близо до Пловдив, тя е любимата ми дестинация за почивните дни, а не спира да ме изненадва. Този уикенд реших да отделя на връх Червената стена. Времето беше облачно, дремещо и сиво и очакванията ми за цветни есенни снимки все повече намаляваха. И така, метнах се на колата с раница и фотоапарат и поех към Асеновград. В края на село Червен отбивам за Три могили и Белинташ, а от планината започват да се стелят мъгли. В Орешец вече потъвам в тях и след като се отбивам за село Добростан мъглата става толкова гъста, че едва следвам тесния път, а моите гемии бавно потъват. Табелата на село Добростан неочаквано проблясва и само няколко метра нагоре селото изниква от мъглата опънало се на припек. Продължавам по пътя за хижа „Марциганица“ и малко след параклиса „Свети Илия“ отбивам край пътя и спирам. Пред мен се разкриват обширни поляни и меки била, а мъглата синее в подножията. Поемам в дясно по широк коларски п...

По традиция всяко лято къмпингувам край водите на язовир Голям Беглик. Не нося въдица, но ми харесва да се будя до водата и да се наслаждавам на утринните изпарения. През 2013 г. публикувах снимки на това вълшебно място , но тази година поради изпускане водите на язовира, изглеждаше призрачно. Някои от ръкавите му липсваха, островчета бяха станали полуострови. Стърчаха дънери. Красивият залив на река Батлъбоаз бе зелена морава, а тя немощно лъкатушеше към отдръпналия се язовир. Самотен понтон дремеше на слънцето. Вървях по каменистите склонове на Беглика и ми се искаше да го обходя. Сега поне беше възможно без да се откъсваш от него. Сухото лято беше оглозгало бреговете и показало тайните му...

Има едно село, на юг от Триград, близо до гръцката граница, което е на път да изчезне от картата - Водни пад. Преди години там е имало застава и покрай войниците е имало живот. Днес е откъснато от цивилизацията и привлича с уединението си уморени от градския живот хора. Товаря багажа в колата, взимам си сбогом с хазяйката ми Албена и поемам на път за Водни пад. Стигам с колата до конната база и продължавам пеша, пресичайки реката по този мост. И следва пълно потапяне.  Предстои ми да измина 6-те км до Водни пад по тесен коларски път, който върви край рекичка, оформила китна долинка. Чешмите и местата за отдих са в изобилие, както ягодите и боровинките. Липсата на асфалтов път в този граничен район, който в близкото минало е бил недостъпен са съхранили природата. Даже няма следи от добитък. Слънцето вече силно напича, но за щастие от време на време се скрива зад пухкави облаци. Отново не бързам за никъде. И задължително уважавам чешмите. Местните хора са г...

Отдавна исках да отида до Водни пад. Хареса ми името като разглеждах веднъж картата. Бягайки от жегата и задръстването по пътя Асеновград – Смолян заради събора в Рожен този уикенд, реших да мина през Девин и по обяд пристигнах в Триград. Бях ходила до ждрелото и пещерата Дяволското гърло, но до Триград никога. Не е град, а си е село, но името му идва от там, че селото било разрушавано и градено три пъти. Посрещна ме сърдечно засмяна и отрудена родопчанка. Албена се нарече. Там улиците нямат имена . За улеснение на туристите, в центъра на селото има табела със снимки на къщите за настаняване и под всяка са изписани координатите й. И тук беше навалица, така че  побързах да оставя багажа си и да потърся уединение. Продължих с колата на юг и след няколко минути асфалтовия път свърши и се озовах на кръстопът. В ляво табелата сочеше Жребево – 500 м и къщите се виждаха, а в дясно – Кестен, 4 км. И така нямах друг избор. Оставих колата си и тръгнах за Кестен. Мислех, че някъде ще има...

След дългата зима най-после слънцето се усмихна. Избирам бързо посоката, а обектите отдавна бях набелязала. Само след час пристигам в Пещера и търся указателната табела за крепостта Перистера. И тя е в самото начало на града, след отбивката за манастира „Св. Спас“. Спирам на пустия паркинг, взимам билетче за вход и се отправям по каменните стъпала нагоре към крепостта. Зелено и цветно е. Люляците са нацъфтели и те канят с аромата си да отдъхнеш в някоя от красивите дървени беседки и да се полюбуваш на града от високо. Но сърце не трае и предпочитам да вляза в крепостта. Предполага се, че е възникнала в началото на IV век от новата ера върху древно тракийско светилище. Издигната на хълма Света Петка, тя е уникална с това, че две от 6-те й кули са били църкви. Така освен основното си предназначение те са осигурявали и духовната защита на крепостта. В най-високата част от хълма са струпани камъни, един от които е оприличен на гълъб. Има и легенда за произхода на името...