Да поскитаме заедно

Едва ли още има някой, който не е чувал за морското градче Каварна, за неговият кмет и рок фестивалите, които станаха притегателна сила за всеки, който се чувства млад, обича морето, музиката и безкрайните купони. Веднъж отишъл, знаеш, че трудно би пропуснал следващия рок фестивал и с носталгия ще си спомняш за безгрижните слънчеви дни, наситени със заразяващата емоция на единството - хора от всички краища на България дошли да видят любимите си групи, да пеят с тях, да пият бира, да тръснат глави рамо до рамо баровецът с лъскавия джип и стопаджията с мешката и прашните кубинки. Кметът Цонко Цонев се превърна в герой за всеки рок фен, защото редом с популяризирането на Каварна като туристическа дестинация, той успя да сбъдне не една мечта. Чрез блога си изказвам и моята скромна благодарност с надеждата традицията да бъде съхранена... Ето плажът на Каварна. Следват малко снимки от атмосферата на Каварна Рок Фест '2010 Организацията и самите концерти бяха на световно ниво. В паузите с...

На територията на резерват Джендема се намира една от най-посещаваните туристически хижи в Стара планина, изходен пункт за изкачването на връх Ботев, с невероятна панорама към Райското пръскало (124,5 м - най-високият водопад на Балканския полуостров) - хижа Рай. До хижата се достига от местност Паниците край Калофер по добре маркирана туристическа пътека за около 4-5 часа. Самото изкачване до нея може да се сравни с пъклена битка със самия себе си и духовно извисяване. Добре дошли в дивата природа, където срещата с гръмотевичната буря е неизбежна, а влажната прегръдка на Райското пръскало е неустоимо приключение. Ето го началото. Поглед от Райското пръскало. И самият водопад, стенещ под ниската облачност. За красотата на живота и неговото начало. А това беше за довиждане...

Бях там - в първата юлска утрин, търсейки любов. С величието на новият ден и красивото слънце... Под звуците на първата песен на птиците, напуснах дома. Оставих зад себе си бурната нощ и поех по пътя пред мен... Но с идващият ден дойде просветлението - ще търся Теб.

Неделята след Еньовден посветих на една разходка до с. Осиково, Девинско. Пътят за Девин вие край язовирите Кричим и Въча и малко преди село Михалково има малка отбивка в ляво за Осиково - 13 км. Само 5 км след отбивката разбираш, че си скъсал с цивилизацията, защото асфалтовият път свършва, а зелената необятност на гората и аромата на цветята те понасят в друго измерение. Отбивам колата в страни от тесния коларски път и решавам да измина останалите 9 км до селото пеша. Оставям се да ме омагьосат цветните алеи край пътя и бръмченето на насекомите. Спирам често и запечатам хвъркатите за виртуалната си колекция. Неусетно изминавам четирите километра до заличеното през 1986 г. село Петвар. Останали са няколко къщи, а самотен стопанин с охота ме заговаря. Разказва с гордост за добитъка си, за децата и внуците си и заключва "Богат човек съм аз", а аз кимам в съгласие. Обещавам, че ще се спра за кафе на връщане и продължавам. Скоро се разкрива чудна гледка към връх Модър. Точно под...

Да ти се скъса сърцето. Това не е онази Белица край Разлог, приютила танцуващите мечки, а малкото китно селце до гр. Лъки. То се намира в Преспанския дял на Западните Родопи, в съседство с резервата "Кормисош". По пътя Пловдив - Смолян, след Бачковски манастир, на Юговското ханче се отбива в ляво за Лъки и малко преди града следва отбивка 6 км до с. Белица. Река Белица вие край пътя и наближавайки селото на две места минавам през тунели, изсечени в скалата. Спирам на първия. До него реката е изсякла естествен мост, подобен на този в с. Мостово. Нарича се Шапран дупка. Ето го и село Белица. Преминавам и продължавам надолу за с. Загражден по тесния асфалтов път, който не е отбелязан на пътната ми карта. На 6 км след с. Белица се отбивам тук за вивариума за мечки, който трябва да представлява туристическа атракция. На табелката пише "КАРАМУШ КАЛЕЕВИ". Карамуш е името на турско село, на мястото на което е построен развъдника за мечки, внесени от Карпатите още преди 40-т...