Да поскитаме заедно

Ряката е махала на село Мостово, Асеновградско. Обичам да идвам тук през есента, но тази закъснях. От Пловдив се стига за около час. Оставям колата в началото на село Мостово, до параклиса, и тръгвам по пътя надолу към реката. През есента няма вода, а долината е тясна и равна. По принцип по тази дестинация съм срещала предимно ловци и мотористи, но този ден доста туристи я бяха предпочели за сбогуване с есента. След около час спокойно ходене се виждат и първите къщи. Около селото има още пет махали – Чуката, Чотрова, Курджувци, а Кабата и Врата са малки селца, които развиват селски туризъм. От тук има маршрути за Караджов камък, Виолетина поляна, Кръстова гора и Белинташ. Първият сняг беше вече паднал и попарил есента. Добитъкът кротко пасеше на слънцето, а то бързаше да се скрие зад хълмовете...

Не съм се качвала на Белинташ повече от десет години. Бях се впечатлила от гледките към махалите долу под скалата и все към тях съм поемала. Един късен следобед реших отново да ги погледна отгоре. През годините Белинташ ставаше все по-популярна дестинация за разходка край Пловдив, и очакването ми да намеря хора горе, дори и късно следобед, се оправда. До Белинташ се достига по пътя Асеновград – Кърджали, и в края на първото село Червен, вдясно, се отбива за селата Горнослав, Орешец и Три могили. Пътят е тесен, но в сравнително добро състояние. След Орешец има разклон за село Мостово и село Врата. Поема се към Врата, и в края му асфалтовото шосе свършва. Там е добре да се паркира, но може и да се продължи още малко по черния път. Следват се табелите за Белинташ. Разходката трае около 40-50 минути. Денивелацията е около 100 м. На скалата се изкачва по метална стълба, за да ти секне дъхът. Там отвисоко всеки посвоему споделяше красотата на първите есенни багри. Ето гледка

Отдавна се канех да посетя хижа „Мазалат“. Бях я виждала на много красиви снимки, харесах и името й. За отправна точка на моето пътешествие избрах хижа „Партизанска песен“, която се намира в местността Узана, на 25 км от Габрово.  Много комфортна и приятна хижа в сърцето на планината на 1210 надморска височина. Тръгнах рано, за да избегна очакваните следобедни дъждове. Следвам червената маркировка. В началото гората е доста изсечена и по пътя има паднали дървета, кално и влажно е. Пътеката качва полека докато ме извежда на било, от което се открива гледка към Шипка и Бузлуджа. После пак навлизам в гората и след около един час се озовавам пред стръмна поляна, в подножието на която има чешма.  Това е единственото място с вода по пътя. Местността се казва Корита, а надморската височина е 1492 м. Оттук по малка пътечка сред поляната се отбивам от широкия път, който слиза надолу. Маркировката е добра и на практика няма как да се обърка пътеката. Не след дълго отново н

Тази сутрин ниски облаци лазеха около връх Свети Илия на който е изградена площадката за наблюдение „Орлово око“ и дяволски ме зареждаха. След обилната домашно приготвена закуска, напускам любезните си домакини от село Чала, за да се посветя на следващата ми дестинация – Дяволската екопътека. Тя започва   в ляво от пътя между Борино и село Чала.  Добре обозначена и обезопасена е, но все пак преминаването по нея изисква повишено внимание и подходяща екипировка. Оказва се, че пътеката е много популярна и уединението от вчерашния ден скоро започва да ми липсва. Тя следи река Чатак дере и в началото е равно и живописно. След около половин час се достига до голям дървен мост до който се намира „златната върба“, или „дървото на късмета“.  На това място през 50-те години на XX век местен жител открил 157 златни турски монети. След моста следва беседка с множество указателни табели.  От тук долината силно се стеснява и трасето става по-тежко. След