Да поскитаме заедно

Тази година все още не бях се събуждала край язовир Широка поляна. А лятото се изнизваше. Синоптиците обещаваха летни температури през уикенда и в събота по обяд вече бях готова за път. Пловдив – Пещера – Батак и преди язовир Батак отбивам за Доспат и се потапям в красотата на планината. Минавам стената на язовир Голям Беглик и нещо ме жегва в сърцето. Ами Синия залив? Няма ли да го видя тази година? Няма начин да го пропусна когато съм толкова близо. Паркирам при отбивката за местност Чатъма и тръгвам пеша по черния път към залива. Уж набързо, само да го снимам и пренебрегвайки тъмните облаци, оставям раницата с екипировката в колата. Задъхана стигам до залива – мрачен и пуст. Вдигнали са се палатките, само малко боклук и ето ги първите капки. Спринтирам обратно. Над мене вали и трещи. Притъмнява и при първа възможност се спускам до язовира, за да го снимам. То мокър от дъжд вече не се бои. Изваля се след час, а аз съхна в колата, пътувайки за язовир Широка поляна. Там им

Има едно село в Родопите, което освен че е християнско, много панорамно, с красиви гледки, но името му се свързва с вкусните родопски картофи. Само на 55 км от гр. Пловдив и на 15 км от гр. Брацигово, в близост до ваканционно селище „Атолука“, село Равногор се е превърнало в любима дестинация за леки планински разходки. Използвам първото хубаво време за тази година, за да открия сезона на летния туризъм. Снегът все още стои по сенчестите места, а пътят е доста кален. Паркирам в края на селото, на изходния пункт за Бековите скали. Оживено и ветровито е. От тук до скалите се стига за около час по маркиран широк коларски път. Открито е, и през лятото сигурно доста ще напича. Но пък има чудесна панорама към веригата Върховръх – Модър – Персенк. Малко преди Бековите скали има леко изкачване. Следвам указателната табела, която ме отбива в дясно и след няколко метра се озовавам на панорамната площадка на скалите - обезопасена, с беседка и постоянно видеонаблюдение. Очаквано и тук е п