Шамбала
Тази „тайнствена“ земя се намира след град Сопот, в дясно, до лифтената станция. Там „свръх хора“ слизат от планината с криле, колела и други летящи устройства. Аз не съм „свръх“ и попаднах тук съвсем случайно. Идвала съм и преди, но винаги съм бързала да хвана лифта за високото. Този път от планината идеха тъмни облаци и останах долу да се поразтъпча. И заключих за себе си, че прекрасни места има и в ниското. Минах край самотната Дядо Стоянова воденица, увековечена от Вазов в романа „Под игото“. Навремето тук по реката имало много такива. Отбих се и в сопотския манастир „Св. Спас“. Тук се пазят дрехите, с които е ръкоположен Васил Левски за дякон. В момента е действащ девически манастир. След това продължих по река Манастирска, която лудуваше в тясното си легло, образувайки множество водоскоци и водопади. Следвах известно време пътеката за хижа „Добрила“, като често поглеждах небето. За щастие се върнах обратно точно когато започна да вали. И пак слънцето