Да поскитаме заедно

Като се позамисля, върхове в Родопите не бях изкачвала. И понеже представите ми за тях бяха като обрасли с борове била, Баташки Снежник надмина всичките ми очаквания. От с. Нова махала има маркиран път, като времето за изкачване е 4 часа и 3 часа за слизане. Видя ми се доста за ноемврийски ден и се опитах да поскъся времето, приближавайки се максимално с кола. След с. Нова махала има горско стопанство и от там има отбивка за Девин, но пътят е доста разбит. Поемам по него и след няколко километра внимателно шофиране стигам до панорамата към село Фотиново. Естествено спирам да поснимам и след още километър най-много стигам до река Гашня и оставям колата на това място, за да продължа пеша. Общо взето пътят до върха изглежда така и на практика няма голяма вероятност да се обърка. В началото се върви по долината на реката, срещу течението й, и след няколко минути се стига една поляна на която два ръкава на реката се срещат. Тръгвам по десния път и скоро започва по-стръмно

Най-после отново с раница и фотоапарат по стъпките на есента. Избрах си дестинацията Белинташ, защото е близо до Пловдив, а денят значително по-къс. Както обикновено за скалите имаше доста хора, дошли да се порадват и на хубавото време. Без много да умувам поех пътеката за махала "Сабазий". Бях ходила в тази посока миналата пролет и пазя приказен спомен за едно чудно кътче – „Ряката” – с рекичка и мостче и исках да го видя и през есента. Отначало се върви по черен път, минавайки през къщи призраци, но в някои от тях забелязвам присъствие. Пак се учудвам на табелките с имената на улиците и номерата, които още стоят. Пътят стига до един строеж, който случайно научавам, че ще е църква и продължавам по тясна пътека, която вие в подножието на Белинташ и след 10-ина минути се озовавам в махала "Сабазий" - поизкипрена, с механа и къщи за гости. Хващам стръмната пътека за "Ряката", следвайки маркировката и стигам желаното място точно навреме, защото

Не съм почитател на риболова, нито на водните спортове, но обичам язовирите, особено тези в планините. Отдавна се канех да намина и в тази посока да пощракам, представяйки си го скътан в подножието на Средна гора, а като заснежени кубета над нея, бълвайки облаци да надничат старопланинските ридове. И очакванията ми се оправдаха в пъти. Реших да стигна до язовира не по царския път - Пловдив - Карлово и да кривна в желаната посока от село Баня, а да мина през Раковски и Брезово, да пресека сърцето на Сърнена Средна гора и да се върна през с. Баня. Но красотата на селцата, потънали в зеленина ме накараха да се върна обратно, за да се насладя отново на гледките и по заник. Тръгнах по обед, слънцето жареше и нямах търпение да се добера до планината. След с. Зелениково поех отбивката за село Бабек и Свежен. Пътят е хубав и пуст. След Бабек те наляга чувството за пълно потапяне. Село Свежен очарова с девствената си природа, старите къщи и реставрирани такива за гости. Следв