Да поскитаме заедно

Устието на река Велека е най-младият резерват в България. Създаден е през 1994 г. с подкрепата на княжество Монако с цел опазването на редки животински и растителни видове. Реката извира в Турция, близо до границата с България и преминава през Странджа планина, за да се влее в Черно море чрез красивия си естуар. Във водите на Велека са установени около 30 вида риби. Някои са включени в Червената книга на България като речната змиорка (Anguilla Anguilla), която нямах късмет да видя. Но ето един друг застрашен от изчезване воден обитател - каспийската блатна костенурка (Mauremys rivulata). Особена пищност на водната повърхност придават жълтите водни лилии (Nuphar lutea) или жълто бърдуче. При създаването на защитената местност от него били останали само 1 - 2 туфи, тъй като местните хора масово го събирали за направата на лековита отвара срещу рак. За щастие неговата популация днес е възстановена. Лодката се носи плавно срещу теченето сред лонгозната гора, а насреща се откроява връх Папи

Плажът Иракли попада в едноименната защитена местност, намираща се в близост до с. Емона. Пристигаме на свечеряване и опъваме набързо палатка в горичката до девствения още плаж. Нямам търпение да се разтъпча наоколо, но правя само обход на устието на рекичката. Някой преди нас ни беше завещал огнище и дръвца. Запалваме си огънче за светлина и топлина и дълго се наслаждаваме на звездите. Нощта беше студена и зъзнейки в палатката едва дочаках утрото. Заобиколих устието и се озовах на плажа - дълга ивица ситен пясък закътана под скалите. Двама влюбени също очакваха слънцето. Ето го и него. Птици кръжаха над реката, а чайки се спускаха към укротилото се море. Очакваше ни един чудесен септемврийски ден.