Да поскитаме заедно

Въпреки мрачните прогнози, след кратка справка в нет-а реших да поема към най-високата точка на Средна гора. Разполагах с един ден и се чудех от коя страна да се кача. Избрах маршрут през с. Старосел - туристически комплекс "Бяло камъне" - хижа "Чивира". До Старосел с колата добре, но на моята карта 15-те километра до хижа "Чивира" бяха обозначени като черен път, а оскъдната информация в мрежата го описваше като "удобен". Реших да рискувам като пътя до "Бяло камъне" беше поносим, даже на места асфалтиран, но след това се превръщаше в наистина удобен, но за офроуд. Не го препоръчвам на тези, които не притежават джип или мотор, а си щадят возилата. На хижа "Чивира" имаше голяма туристическа група, която направо ми изръкопляска за усилието да се довлека с колата до горе. В хижата не предлагаха нищо за консумация, затова смотах набързо един сандвич и се отправих към върха. Пътеката тръгва непосредствено зад хижата и е добре маркир

Разпети петък. Официален почивен ден. Ден за отчаяно търсене на добродетели в ТВ предавания, трескаво пазаруване и фрашкани кафенета. Реших да отскоча до Кръстова гора, но за да си създам известна трудност, избрах за начална точка село Мостово. Това е малко планинско село, разположено в рида Добростан, а името му идва от естествения мост в началото на селото, прокопан в скалата от самата река. От Асеновград се хваща пътя за Кърджали и от с. Червен има отбивка 17 км до селото. Пътят е тесен, планински и добре проходим, а времето – променливо, с обещаващи леки превалявания. Оставям колата в центъра на селото и следвам табелата за Кръстова гора. Под нея се мярка и табела за хижа Свобода. Мога да пробвам, но някой друг път. Сега моята посока е билото. Малко след като се излезе от селото, пътят се среща с реката и така на няколко места се пресичат, но все следвам десния й ръкав. Пътеката е тясна, но добре различима. Няма маркировка, но посоката е ясна. Долината е тясна, а вода и свежест