Да поскитаме заедно

Дойдох на „Крайморска“ когато слънцето изплува над хоризонта. То бързо спусна лъчите си над притихналото море и след минута потъна зад облаците.  Слязох на кея край който се поклащаха няколко лодки за разходка, рибарските бяха отплавали.  Лястовици се редяха в редици и пееха прощалните си песни. Не ги свърташе вече. Продължих край скалистия бряг, който се къпеше в светлина. Заобиколих Гръцкото училище, взех си кафе от автомат и слязох отново до брега по тясна пътека.  Гларуси дремеха срещу слънцето, а в далечината ято корморани бяха окупирали скала, издадена сред морето.  Докато ги наблюдавах от разстояние, забелязах как от водата изплува видра, пропълзя нагоре по скалата, огледа се, заобиколи я и отново се гмурна. Продължих по скалите, в опит да се доближа до острова на кормораните. Допих си кафето в очарованието на морското утро.  Очертаваше се денят да бъде горещ. Плажът на къмпинг „Делфин“ ме зовеше. Там вече бяха опънали чадърите, а в небето хиляди малки облачета се бяха копирали.