Да поскитаме заедно

Дъждът заваля по залез. Изваля се за час – гръмко и проливно. Цяла нощ от боровите клони капеше върху палатката ми. Влагата беше навсякъде. Едва дочаках до изгрева, за да се измуша навън. Беше мокро и призрачно. Слънцето се опитваше да пробие мъглата. Въпреки обилните дъждове това лято, нивото на язовира е ниско и е лесно да се обхожда брега, без да се нарушава нечия територия. Пълно е с къмпингуващи по това време и ми прави впечатление, че кемперите и караваните преобладават. Хората обичат красотата на гората по тия места, но носят със себе си все повече градски лукс – от сателитни антени на Булсатком, през соларни панели до мощни блутут колони и микрофони. Може би няма риба в язовира, та въдиците са рядкост, но фотографи по тези часове на деня винаги има. Стигам до вълшебния полуостров – най-сниманото място на язовира, обикалям го, а изгрева трае достатъчно дълго. Лодки, птици и счупени кейове често привличат обектива ми. На слънчевия склон край пътя вилит