Да поскитаме заедно

Отдавна се канех да се разходя в покрайнините на село Ночево. То се намира на тридесетина километра от Асеновград в посока Кърджали и е известно със скалните си светилища. Селото се състои от няколко махали, като първата махала е веднага след 6-километровата отбивка от главното шосе. Подминавам я и продължавам по тесен асфалтов път. Следват няколко малки разклонения, но аз се придържам в ляво и нагоре. Ето тук асфалтовият път свършва, показват се първите къщи, чешмата и мегдана, на който стоят останките от административната сграда на селото. Спирам на първото удобно място, нетърпелива да се гмурна в чара на пролетта. Пътеката върви леко нагоре, под скалите, открито е, а въздухът е напоен с аромат на мащерка. Има я навсякъде край пътеката, насекоми бръмчат, хвъркат пеперуди, гущери се стрелкат в шубраците. Следва рядка дъбова гора и след дестина минути се озовавам сред млада борова горичка. На едно дърво съзирам овързан парцал, който ме кара да се о