Есенно на Белинташ
Не съм се качвала на Белинташ повече от десет години. Бях се впечатлила от гледките към махалите долу под скалата и все към тях съм поемала. Един късен следобед реших отново да ги погледна отгоре. През годините Белинташ ставаше все по-популярна дестинация за разходка край Пловдив, и очакването ми да намеря хора горе, дори и късно следобед, се оправда. До Белинташ се достига по пътя Асеновград – Кърджали, и в края на първото село Червен, вдясно, се отбива за селата Горнослав, Орешец и Три могили. Пътят е тесен, но в сравнително добро състояние. След Орешец има разклон за село Мостово и село Врата. Поема се към Врата, и в края му асфалтовото шосе свършва. Там е добре да се паркира, но може и да се продължи още малко по черния път. Следват се табелите за Белинташ. Разходката трае около 40-50 минути. Денивелацията е около 100 м. На скалата се изкачва по метална стълба, за да ти секне дъхът. Там отвисоко всеки посвоему споделяше красотата на първите есенни багри. Ето гледка