Да поскитаме заедно

Само на 36 километра от Пловдив и на 1480 м надморска височина, село Лилково е толкова близо и толкова далеч от града. Далеч е заради пътя, който от години чака да бъде асфалтиран. Тук няма механи и къщи за гости – само вили и обезлюдяващи домове. Но пък има дивна природа. И това ми стига за презареждане. Спирам на центъра до каменната църква „Свети Архангел“. Срещу нея е хоремага, а до нея – кметството – лъснато и измазано.  Поемам по пътя за хижа Персенк с идеята да се разтъпча в района. Пътят е широк горски, леко катерещ и много приятен. Отбивам се на заслон Модър за обяд и след това поемам на дясно. Пътят пак е широк, облачно е и прикапва от време на време, гората е иглолистна и на места изключително гъста. Минавам край връх Белия камък (1736 м) от който се открива гледка към Лилково. Междувременно облаците са изтънели и слънцето се показва. Спирам по-често да снимам, а и малините край пътя са в изобилие. Есенните минзухари са нацъфтели. Намирам си и някол

И пак пролетта се изниза незабележимо между дъждовете. Но тази сутрин слънцето обещаваше повече светлина и топлина. Поех към Родопите без да имам ясна представа къде точно да отида. Имам толкова любими места и такива, които исках да видя. Стигам язовир Батак и вместо да отбия за Доспат продължавам за Цигов чарк. Язовирът се синее, а планината е потънала в свежест, цвят и аромат. Курортът се развива, хора и автомобили навсякъде, а аз обичам уединението. Продължавам за Ракитово и Дорково. Бях чела за крепостта Цепина и за палеонтологичните находки в района. Паркирам в центъра на Дорково и отивам пеша до музея, който е изграден край пътя, на запад от селото. Входът е 5 лв., а билетчето важи и за крепостта Цепина. В понеделник входът е свободен. Влизам по средата на беседата. Залата е една, а в средата има макет на мастодонт. Отстрани са изложени находките, а красива картина пресъздава атмосферата на живота в епохата на Плиоцена. Разглеждам и снимам за спомен. На 6 км североза