Да поскитаме заедно

Следващата ми цел е Маджарово. Поемам обратно към село Силен, минавайки край малки, китни селца с живописни водоеми. Спирам да поснимам край с. Маджари. Пътят минава през село Долни Главанак, от където тръгва маркирана пътека за Кромлех или "Българският Стоунхендж", но за съжаление не се отбивам. Когато пристигам в Маджарово вече е доста напекло. Снимам от моста над реката в двете посоки. В края му има заведение и указателни табла. Беше пълно с хора, дошли да изучават и съзерцават лешоядите. Опитвам се да обхвана и прочутия завой на Арда, но времето е особено неподходящо за снимки и се отказвам. Хапвам вкусно в местна кръчма и поемам за Крумовград. Редят се махали и природни красоти. Не влизам в Крумовград, понеже времето е доста напреднало и продължавам за Момчилград. Преди да вляза в града отбивам вдясно за крепостта Татул. От паркинга до крепостта се стига за 5-10 минути и 3 лв. такса вход. Най-важният обект в крепостта е останала от езическо

Когато отворих очи, слънцето се беше показало иззад Кара Куз – платовидната височина край село Долно Черковище, опасваща южния бряг на Арда, чиито води сребрееха срещу слънцето.  Тясната долина се огласяше от песента на птиците, а леката сутрешна мъгла пълзеше нагоре по склоновете. В далечината се виждаше мостът над Арда, по който минава шосейният път за Крумовград.  Двойка щъркели посвоему срещаха изгрева. Поех по слънчевия бряг срещу течението и се опитах да се слея с красотата на утрото.  Реката беше изваяла ивици фин пясък и заоблила камъните, а в спокойните й води се оглеждаха зелените склонове, приютили богатото птиче многообразие на района.  Денят бързо набираше скорост. Трябваше да събера багажа си набързо и да не губя време. Очакваше ме още доста път из необятните Източни Родопи...

Посветих един майски уикенд в лутане из Източните Родопи. Любими са ми с многобройните пръснати махалички, скални образувания, крепости и светилища. Газ до Кърджали и излизайки от града в посока Хасково се отбивам в дясно за село Широко поле. Асфалтовия път ме извежда до малка горичка от където тръгва горски път за крепостта Моняк - една от най-големите крепости в Родопите, разположена на 586 м надморска височина. Поемам по 3-километровия маршрут пеша. Слънцето вече напича силно и нямам търпение отново да навляза в гора. Панорамата към град Кърджали и язовир Студен кладенец ме вдъхновява и крача все по-смело нагоре. След около 45 минути достигам останките на средновековната крепост. Разкриват се великолепни гледки: към с. Лисиците и въжения мост, който е единствената пешеходна връзка на селото; към язовир Студен кладенец и селцата Широко поле и Звезделина. На ръба на скалата чудна перуника, събрала слънцето в чашките си устояваше на вятъра. Спускам се бърз