Есен край Белинташ
Най-после отново с раница и фотоапарат по стъпките на есента. Избрах си дестинацията Белинташ, защото е близо до Пловдив, а денят значително по-къс. Както обикновено за скалите имаше доста хора, дошли да се порадват и на хубавото време. Без много да умувам поех пътеката за махала "Сабазий". Бях ходила в тази посока миналата пролет и пазя приказен спомен за едно чудно кътче – „Ряката” – с рекичка и мостче и исках да го видя и през есента. Отначало се върви по черен път, минавайки през къщи призраци, но в някои от тях забелязвам присъствие. Пак се учудвам на табелките с имената на улиците и номерата, които още стоят. Пътят стига до един строеж, който случайно научавам, че ще е църква и продължавам по тясна пътека, която вие в подножието на Белинташ и след 10-ина минути се озовавам в махала "Сабазий" - поизкипрена, с механа и къщи за гости. Хващам стръмната пътека за "Ряката", следвайки маркировката и стигам желаното място точно навреме, защото