Да поскитаме заедно

И тази зима беше оскъдна откъм сняг в Пловдивско. За щастие само на 30-тина километра от града и на около 1100 м надморска височина се намира парк Родопи с множество хотели и вили за гости. По традиция всяка година отсядам там за няколко дни, за да се порадвам на снега. Любим хотел - "Балкан". Първото ми скитане беше в района на местност Копривките в един ранен следобед - тих и слънчев, а посоката - хижа "Руен". Ето го и шипковия храст, разперил клонки срещу слънцето. И любимото ми дърво, оплело в клоните си топлата светлина на отиващия си ден. Вдишвам свежия въздух, хрупка снега, някоя птица известява появата ми, а подобни контрасти ми спират дъха... Следния ден дойде с още повече слънце, което стопи скрежта от клоните на боровете. Поех нагоре към Бяла черква, на 1700 м надморска височина. За някои - романтика, за други - орисия. Беше делничен ден. Тежък труд мореше гората. А тя отстъпваше ли, отстъпваше... И си шепнеше приказки за отминали времена. Или по своему